Днес ,ние имаме достъп до всякакви храни от най-далечните кътчета на света. Някои от тях успяха да се наложат, други не, но феноменът „суши” предизвика фурор в България. В София суши вече можем да се насладим на това японско ястие навсякъде-в заведения за бързо хранене, в кафенета, в тематични японски ресторанти, с доставка до вкъщи или най-близкия супермаркет. Но откъде всъщност произлиза суши и как тази японска храна достига до нас в този си вид? Ще се опитаме да Ви обясним в следващите редове.
За пръв път, думата „суши” се използва в Китай през II век и се предполага, че възниква именно там или Югоизточна Азия, а едва през VI век е пренесено в Япония. Първоначално „суши” е било метод за съхранение на прясно уловената риба и е представлявало консервиране на улова с ориз и сол в сандък, притискан от голям камък и покрит с капак или кърпа. След процес на ферментация ,за няколко месеца ориза отделял млечна киселина и подобрявал вкуса на рибата и тя могла да се съхранява до 1 година. След този процес ориза обикновено се изхвърлял, но японците открили, че е приятен на вкус и започнали да го консумират. В средата на XVII век д-р Матсумо Йошичи подправил ориза с оризов оцет, и така не само постигнал по-добър вкус, но съществено съкратил времето за приготвяне, което дотогава отнемало над 6 месеца. Така се ражда суши.
Съвременното суши почти няма общо с традиционното ястие с ферментирал ориз. За негов създател се смята японския готвач Ханая Йохи в края на периода Едо в Едо (днешен Токио) и било бърза храна, която се хапвала с ръце по за вкъщи или в театъра например. Оригиналното му название е Едоми суши, защото се приготвяло с прясно уловена риба от залива Едо Мае (Токийски залив). Днес, за жалост, много рядко се използва риба от този залив, но в Токио има все още суши ресторанти, които се придържат към тази традиция.